Omnia vincit amor?… if only!

Понякога ми става много тъжно като се замисля за трагичния герой Анакин Скайуокър.  Другото му име, което не искам да споменавам(защото никак не му отива) го прославя като “наи-великия злодей в историята на киното”. Дори злият ситски лорд бива победен от него в края на сагата. Наистина Анакин е непобедим. За преминал към тъмната страна човек, това определение означава съвупност от неузнаваем гняв, омраза и опустушения. Нима това е истинската същност на деветгодишното хлапе, което в първи епизод беше готово без да иска отплата да помогне на непознатите, изгубили кораба си? Нима това са качества на човек, способен да обича с цялата си душа? Очевидно да!  С Джордж Лукас сме от една зодия и явно имаме еднакъв вкус към житейски драми Анакин Скайуокър е една от тях. Всеки път когато гледам “Междузвездни войни” ми се иска да взема една празна тетрадка, да седна и да пиша страшно много впечатления от личността на младия джедай.  И много ми се иска да си излея душата по въпроса с тази невъобразима метаморфоза, която по някакъв странен начин, само Учителят Йода бе успял да предвиди. И питам се аз, кое е в състояние да превърне идеала за добро, взаимопомощ, прошка, вярност, всеотдайност и т.н. в път към тъмната страна?! Обмисляла съм този въпрос много пъти и за съжаление отговорът стои в самото заглавие на моя блог- това е същата тази Любов, от която се очаква да побеждава всичко! Накратко казано – Анакин губи родната си планета, губи чувството си за сигурност(особено след смъртта на Куай Гонд, който му обещава да стане джедай), губи доверието си в Оби Уан, губи майка си и когато е отчаян и мисли, че няма какво повече да изгуби се появява любовта, която го обхваща изцяло и той се вкопчва в нея като в единствен лъч светлина из мрачната реалност на войната, когато всеки е срещу всеки. И изведнъж тази любов бива застрашена, а за да я предпази, Анакин е готов да продаде душата си. Младият падуан е единствения който знае за истинската природа на император Палпатин и както вече споменах го убива в последния епизод защото Лукас се е погрижил той да бъде наистина непобедим. Той непринуден и по своя воля става ученик на тъмната страна, осъзнавайки какво ще му коства това и продавайки собствената си душа, за да съхрани единственото свято за него нещо, което му е останало. Накрая губи и него. Финалът на тази трагедия е поставянето на една жасна маска, маска предпазваща сякаш не от задушаване а от истинската същност на външния свят.

Също толкова интригуващ е момента когато Анакин спасява собствения си син от лапте на учителя си. И тогава произнася фразата, която винаги ще ме кара да настръхвам “помогни ми да махна тази маска! искам поне веднъж да те погледна със собствените си очи!” Маската би го съхранила и той би оживял, но след всикчо което е преживял единственото което иска е да види онази частица от любовта му с Падме, която все пак въпреки всичко и сега благодарение на неговите усилия е все още жива. Махайки маската Анакин Скайуокър умира, оставяйки мен и мн други зрители в крайно меланхолично и емоционално състояние. Това беше моето душевно словоизлияние, не е на англ. защото не мога пълноцено да изразя мислите си на англ, а от дни ужасно ме сърбят ръцете да напиша нещо по тази тема! Сега малко ми олекна, ама все още ми става тъжно като си помисля за Слагането на маската на Дарт Вейдър!