Sooo lonely…

 

Lately I feel so lonely, that I just can’t find a way out of this black hole. I’ve been searching for love, and right after I’ve decided I finally found it, it just gets rid of me, it slippes through my fingers, and goes on without me! Just passing by to say “hi”… and that hurts. I always fall in love with some idiots who are searching for nothing serious, however one of the guys I’ve fallen in love with(as I now realise) has actually been the only one searching for a true relationship - my ex-boyfriend. I dissagree with his methods of giving some fresh air into a relationship, however the fact he wanted to do so is very interesting thing. Now after the consecutive dissapointment I sit here in my room, lonlier than ever, and I that the relationship with my ex, is actually the  strongest relationship I’ve ever experienced. You would probably ask what my problem is? I cannot fully trust people, I just can not let myself being loved, I just can not believe someone can really love me and be faithful to me, I don’t believe it any more. If love is such a great feeling that beats everything, where is that love? I have never seen it? I don’t know it! I’m searching for it, okay what was the saying “those who search find” , but I didn’t. I see many examples of couples who just get pissed off by each other after a while, and they’re unfaithful, guys are liers, they never say the truth and there’s no way to find out are they faithful to you or not. And do they really like me? Why? What do they like in me?  They never say anything specific, just they like me, “love is blind” , perhaps that’s why it can’t see my desperate efforts to find it. Perhaps I’ve overreacted to the need for love, perhaps I just don’t need it any more, however the more I think about it the lonlier I feel. I cannot even clearly express what exactly I feel, it’s just lonliness, and I feal existencial loneliness - it is such a kind of lonliness, in which a person feel they have lost some bond with the cosmos. I can just sing Linkin Park’s song Numb - “I’ve become so numb, I can’t feel you there” 

 

“Never try to determine what’s good and what’s bad, because as soon as you differ them, these both automatically replace!”

I devote this post to all girls who believe they love their boyfriend so deeply that they could bare anything, I dovete it to Lyd , with who we have recently discussed the need for surprizes in a relationship, and I also devote it to everyone who loves the film “White Oleander” or the flower appreciators.

How much do we need surprizes in a relationship? Can’t really say? Yeah, sure it’s a difficult question to answer, for it has two possible understandings - do we need bad surprizes or do we need good ones? Then many people would say they’d prefer the good surprizes. However those who are smart and like to use their brain(such as Lyd) would ask - What do you mean? What is a good surprize and what is a bad surprize? How can we differ them? Aren’t they the same - surprizes?!Good questions! Yeah, i agree with you, however I’m one of those who would not be able to answer this question at all! I have a tenet not to define what’s good and what’s bad. I have been persuaded in that principle during many many years while watching all kinds of people and situations one could meet. However once I broke that tenet, and that brought me a lot of unpleasant feelings!  I fall in love. You know what’ s the beginning like - flowers and fairy tales, everything’s perfect, a new harmony surrounds your heart, you feel useful and you find sense in everything you do, untill….

until you meet the reality! The reality is full of reasons, and acts followed by their consequenses. You should always be aware of anything, you should always use your brain and never allow the emotions and feelings lead you! The best relationships are based on a whole lot of efforts by the both mates, that’s true! And what about the surprizes? Two days ago, it was after our course, when my ex-boyfriend surprized me in a very unpleasant way. He was on a party, he was drunk, so he gave his mobile phone to some other drunks to shit whith me. However I’m not so blonde! It took me just 15 minutes to find out who are those drunks and who appears to have caused this. I put all of them four in their places and they didnt try to shit with me again! However the surprize was very unpleasant. I didn’t expect my ex-boyfriend to do such a thing, I believed he is a nice friend, I even was starting to sorry that I broke up with him. So such a bad surprize shows how I made a mistake while ignoring one of my own rules! How much do we need such surprizes? Do we need such bad surprizes at all?! And what about the good surprizes - do we need them? Can you generally say we need surprizes? Hmm, some may think I’m speaking like a relativist, but good and bad are always soo close to each other that as soon as you believe you have distinguished them, they replace right at the tmoment! I thought it is different with love, unfortunately it is not! You should accept the strong and the weak points of your mate, because they can mix anytime! Really, ANYTIME! You should be aware and thinking, not led by emotions and feelings. Try to follow this advice, and you’ll see how easier life could be!

 

Omnia vincit amor?… if only!

Понякога ми става много тъжно като се замисля за трагичния герой Анакин Скайуокър.  Другото му име, което не искам да споменавам(защото никак не му отива) го прославя като “наи-великия злодей в историята на киното”. Дори злият ситски лорд бива победен от него в края на сагата. Наистина Анакин е непобедим. За преминал към тъмната страна човек, това определение означава съвупност от неузнаваем гняв, омраза и опустушения. Нима това е истинската същност на деветгодишното хлапе, което в първи епизод беше готово без да иска отплата да помогне на непознатите, изгубили кораба си? Нима това са качества на човек, способен да обича с цялата си душа? Очевидно да!  С Джордж Лукас сме от една зодия и явно имаме еднакъв вкус към житейски драми Анакин Скайуокър е една от тях. Всеки път когато гледам “Междузвездни войни” ми се иска да взема една празна тетрадка, да седна и да пиша страшно много впечатления от личността на младия джедай.  И много ми се иска да си излея душата по въпроса с тази невъобразима метаморфоза, която по някакъв странен начин, само Учителят Йода бе успял да предвиди. И питам се аз, кое е в състояние да превърне идеала за добро, взаимопомощ, прошка, вярност, всеотдайност и т.н. в път към тъмната страна?! Обмисляла съм този въпрос много пъти и за съжаление отговорът стои в самото заглавие на моя блог- това е същата тази Любов, от която се очаква да побеждава всичко! Накратко казано - Анакин губи родната си планета, губи чувството си за сигурност(особено след смъртта на Куай Гонд, който му обещава да стане джедай), губи доверието си в Оби Уан, губи майка си и когато е отчаян и мисли, че няма какво повече да изгуби се появява любовта, която го обхваща изцяло и той се вкопчва в нея като в единствен лъч светлина из мрачната реалност на войната, когато всеки е срещу всеки. И изведнъж тази любов бива застрашена, а за да я предпази, Анакин е готов да продаде душата си. Младият падуан е единствения който знае за истинската природа на император Палпатин и както вече споменах го убива в последния епизод защото Лукас се е погрижил той да бъде наистина непобедим. Той непринуден и по своя воля става ученик на тъмната страна, осъзнавайки какво ще му коства това и продавайки собствената си душа, за да съхрани единственото свято за него нещо, което му е останало. Накрая губи и него. Финалът на тази трагедия е поставянето на една жасна маска, маска предпазваща сякаш не от задушаване а от истинската същност на външния свят.

Също толкова интригуващ е момента когато Анакин спасява собствения си син от лапте на учителя си. И тогава произнася фразата, която винаги ще ме кара да настръхвам “помогни ми да махна тази маска! искам поне веднъж да те погледна със собствените си очи!” Маската би го съхранила и той би оживял, но след всикчо което е преживял единственото което иска е да види онази частица от любовта му с Падме, която все пак въпреки всичко и сега благодарение на неговите усилия е все още жива. Махайки маската Анакин Скайуокър умира, оставяйки мен и мн други зрители в крайно меланхолично и емоционално състояние. Това беше моето душевно словоизлияние, не е на англ. защото не мога пълноцено да изразя мислите си на англ, а от дни ужасно ме сърбят ръцете да напиша нещо по тази тема! Сега малко ми олекна, ама все още ми става тъжно като си помисля за Слагането на маската на Дарт Вейдър!