Moments of emotions…

Why some books, films and songs make us cry? Perhaps because they are written or played in such a way that would really touch us. Every person has a different experience and  is interested in different things that’s why different things could make him/her cry. A song is just like a screaming of some kind of an emotion. It can be merry or sad, but it’s just like to scream that emotion - that’s why all the people in the world love music, Different kinds, yeah, but all love it! There are a lot of songs that really fix my mood ( Gwen Steffani-”Holalback Girl” ; Pussycat Dolls-”I don’t need a man” ; Pink-”U & Ur Hand” etc.) There are also ones that make me very sad, I’ve cried to only two of them (Evanescense-”My Immortal” ; Ozzy Ozborne-”Close my eyes forever” ); What about the books? Some of them are so well expressed that really touch our psychic and very well express things that we couldn’t find the right words to explain. It is not necessary that we’ve experienced all the things we cry about. But the point of a touching song or book or film is to make us feel the situation. I’ve cried at only one book - “Birds Thorn” Especially at the end which was a sad and after that the author continued the legend, anyway. I am able to write thausands of pages on that book! And quite after I have read the “Birds Thorn” and I was in a deap thinking about love and life and all the things happen, then I wathced “Star Wars 3: Revenge of the Sith”. That was the only part of the saga that was sad. The others also include some scary reality about war but also there was a hope for smth. good and there is a lot of action and fight and fiction that distracts you. But the third part included in itself all the sense of “Star Wars” I was very interested in Anakin’s character. He was ready to give his soul for those who loved. He had experienced sooo many things, he had thought about many many others and at that symbolical moment in which thousands of reporters and critics were interested - putting Darth Vader’s mask, I just couldn’t control my tears! I cried quietly at the cinema. On the way home I was thinking about the tragic in Anakin and that no-one understood him and that his love brought him to the dark side. The same love that is supposed to conquere everything! First I thought about Megan And Ralph, then I thought about Anakin ad I found myself into phylosophy thoughts, sad thoughts. When I went home I turned Ozzy Ozborne’s “Close My Eyes Forever” and that finished me! I just couldn’t really control my emotions!! I really had my cry out!! I just can’t find enough words so that I can in short explain the actual reasons that I cried. Lately I’ve become very stupid, I dun’no why

 

A fairy tale about dreams:

ПРИКАЗКА ЗА МЕЧТИТЕ
Паулу Коелю

както разказва една древна легенда, някога в прекрасните гори на Ливан се родили три кедрови дръвчета. Всеизвестно е, че кедрите растат много, много бавно, тъй че нашите три дървета прекарали цели векове в размисли за живота и смъртта, за природата и човечеството.

Те видели, как на земята на Ливан пристигнали пратениците на цар Соломон и как после в битки с асирийците тази същата земя се обляла в кръв. Срещнали се лице в лице със заклетите врагове Йезавел и пророк Илия. Пред погледите им била измислена азбуката. Дивели се, гледайки как покрай тях минават кервани, натоварени с чудни тъкани.

И в един прекрасен ден кедрите решили да поговорят за бъдещето.

-След всичко, на което станах свидетел - казал първият,- аз бих искал да се превърна в трон, на който да седне най-могъщият цар на Земята.

-Моето желание е да стана частица от нещо, което завинаги да преобрази Злото в Добро- обадил се вторият.

-Колкото до мен - проговорил третият,- аз бих желал всеки път, когато хората погледнат към мен, да си спомнят за Бога.

Изминали години, години. И ето че най-сетне в гората пристигнали дървосекачи. Те отсекли кедрите и ги нарязали с триони на дървен материал.

Всеки кедър си имал своето съкровено желание, но реалността никога не пита за какво мечтаем.

Първият кедър станал на обор, а от отпадъците му направили ясла.

От второто дърво сглобили груба дървена маса, която продали на един търговец на мебели.

Гредите от третия кедър така и не успели да продадат. Нарязали ги на дъски и ги прибрали на склад в един голям град.

Горестно заоплаквали съдбата си трите кедъра: “Нашата дървесина беше толкова хубава! Но така и никой не й намери достойно приложение…”

Времето минавало. И веднъж, в една звездна нощ съпружеска двойка, останала без подслон, влязла да пренощува в обора, построен от дървесината на първия кедър. Жената била в напреднала бременност. Същата тази нощ тя родила син и го положила в яслите върху мекото сено. И в този миг първият кедър разбрал, че мечтата му се сбъднала: той послужил да поеме най-великият Цар на Земята.

Няколко години по-късно, в скромен селски дом хора седели около масата, направена от дървесината на втория кедър. Преди да започнат да се хранят, един от тях произнесъл няколко думи над хляба и виното, поставени върху масата. И изведнъж вторият кедър разбрал, че точно в този момент той крепи върху себе си не само чаши с вино и блюдо с хляб, но и съюза между Човешкото и Божественото.

На следващия ден от две дъски на третия кедър сглобили кръст. След няколко часа довели окърваен човек и го заковали за кръста с гвоздеи. Третият кедър се ужасил от предопределението си и започнал да проклина своята жестока участ. Но не минали и три дни и той разбрал подготвената му съдба: човекът, висял на кръста, станал Факел на Света. Кръстът, сглобен от дървесината на третия кедър, се превърнал от оръдие на мъчението в символ на тържеството.

Така се осъществила ориста на трите ливански кедъра: както винаги става с мечтите - мечтата на всеки се сбъдва, но съвсем различно от това, което си е представял.

 

Love’s story

http://magiata.com/lovestory.html